Магарето накрая остаря.
Не можеше да тегли и заплака.
Стопанинът реши, че е съдба,
и даде го на вълк – като отплата.
„Вълкът ще вземе старата му плът“ –
Стопанина спокоен си полегна:
„Магарето е старо, само стръв.
Вълкът да хапне. Друго ще си взема.“
И след като изниза се нощта
а Слънцето към двора му погледна,
учудено премигна, засия,
и кротко върху облака поседна.
Във мръсната кошара сред тъга,
стоеше То в съдбата си несретна.
Вълкът до него сложил бе глава
и плачеха за злото във човека.
✍️: © Владимир Йосифов
📄: по действителен случай в
Албания