Има още един фалшив бог, който искам да спомена и който вероятно взема надмощие във всекидневния ви живот. Това е съжалението към вашите приятели, споделянето на товара със своите най-скъпи същества като страдате заедно с тях. Сега вие можете да попитате: как това би могло да бъде идол? Не се ли очаква да се свързвам с другите, особено с любимите на сърцето ми, и да им помагам, ако мога? Това, за което аз говоря, е за тенденцията ви да се свързвате с хората край себе си толкова дълбоко, че сте потопени в тяхната болка, техните проблеми и негативни емоции, че губите контакта със своята същност и вътрешен мир. Този вид съжаление и съвместно страдание не е ваш дълг, не е полезно за другия човек и не говори на истината на този, който сте.
Много от това, което вие наричате „висока чувствителност“, е да си толкова отворен към енергията на другите хора, че това да отнема твоята собствена. Вашата емпатия (т.е. способност да чувствате настроенията и емоциите на другите хора) в този случай неефективно е балансирана от прозрението, че негативните енергии на другия човек принадлежат на него, а не на вас. Вие не осъзнавате достатъчно ясно, че тази негативност играе много важна роля в живота на другия човек и че вие можете да ги осветлите чрез своето състрадание и разбиране, но това не служи на никого, ако вие страдате с него. Разбира се, вие бихте искали да видите своите скъпи същества водещи щастлив и пълноценен живот (безотносително дали това е съпруг, дете, родител или приятел). Може би вие бихте искали те да се чувстват добре и техните проблеми да бъдат решени. Винаги обаче помнете, че проблемите, които те имат, са техни собствени творения. Проблеми с взаимоотношенията, с парите, със здравето, психологически разстройства… всички те отразяват дълбоко разположени конфликти с душата. Някъде дълбоко в себе си хората биха искали да преживеят тези проблеми, за да могат да постигнат яснота за нещо. На вас може да ви изглежда, че те са жертви, особено ако се въртят в кръг отново и отново. Но често пъти това означава, че те все още искат да преживеят някакви аспекти по-добре, и че те все още не са отворени към вашата помощ. Ако въпреки това се опитате да им помогнете, вие лесно ще се превърнете в притискащи и контролиращи и ще изчерпате своя собствен източник на сила. След което ще се изтощите и ще се предадете като начин на живот.
Като давате твърде много или неподходящо, вие хабите енергия и се оковавате с вериги към този, на който помагате. Това ви прави зависими от другия човек за вашето собствено благополучие. Вашите емоционални енергии се смесват и това е една от основните причини за загуба на сила, жизненост и осъзнатост. Малко неща могат толкова лесно да изчерпат вашата енергия толкова лесно, колкото постоянното чувство за дълг, вина и отговорност за някой друг. Да бъдеш наистина помагащ на някой друг означава, че ти влагаш своята енергия в служба на решението на проблема, а не в самия проблем. За да направиш това, ти няма нужда да се правиш на малък, а точно обратното – на голям. Колкото повече осъзнатост и независимост излъчваш, толкова повече ти въплъщаваш „енергията на решението“ и толкова повече ти може да означаваш нещо за някой друг без да изтощаваш себе си. Ако страдаш заедно с тях, ти само потвърждаваш проблема.
Памела Крибе | „Живот от сърцето“