Процесът на трансформация не е нещо, което изведнъж и напълно да ви изхвърли вън от водата. Има много малки промени и за всяка една е нужно известно привикване; всъщност главно се отучваш от дългогодишен навик и се приучваш на нов такъв. Повечето от нас са свикнали да живеят с потиснат страх, в отрицание, като един вид постигане на ниво на комфорт. Използваме силно фиксирани вярвания, мнения и навици, като прикритие, така че никога да не трябва да почувстваме нашия дълбок гняв, паниката и болката. Просто живеем в главата си на автопилот.
Но това вече не е възможно. Процесът на трансформация развива съзнанието ти от страха към любовта. Това означава, че трябва да разтвориш страховете си и да излекуваш емоционалните рани, които препречват пътя ти, като ги разбереш. А това означава, че трябва да се изправиш срещу тях, да ги почувстваш и и да ги разгадаеш, от което повечето от нас се страхуват. Всеки път все по-силна вълна на ускорение се разлива през теб, измества нискочестотните съзнание-и-енергия или потиснатия страх от твоето подсъзнание. Излишно е да казвам, че може да преживеете различни форми на дискомфорт! …
Може да се опитате да смъкнете всичко отново в тъмното с различни пилотажни техники или поведение … Усилията да избягваш и да потискаш подсъзнателните блокажи в крайна сметка те изхабяват и изчерпването може да те накара да се чувстваш разочарован, немотивиран и отчаян. Ти си в повратна точка. Последната крачка от негативния път към трансформацията се случва, когато най-накрая си толкова уморен от съпротивата и контрола и толкова претоварен от сложността, че спираш – няма повече нищо, което да можеш да направиш … Принуден си от процеса да бъдеш просто с това, което се случва, да бъдеш със себе си и със страховете и болката. Трябва да изпиташ състоянието, в което си, пряко, без право на глас и без да се налага да действаш. Като просто си „с Живота“ и оставяш нещата да са „такива, каквито са“, ти се връщаш към преживяването на собственото си същество, на Душата си, която винаги е присъствала зад всички видове отвличане на вниманието. Това е моментът, когато потъваш в мълчание и навлизаш в нематериалната реалност. И това е моментът, когато интуицията се отваря.
Сега Душата ти може да заблести и да разпръсне светлина върху всичко. Прозрения се появяват. Разбирането и състраданието разтварят страховете. Има освобождаване, отпускане и връщане към радостта. Чувстваш се много по-добре! Това е повратната точка в процеса на трансформацията, когато закостенелият ум се предава и се разразява огромна експанзия в съзнанието на сърцето, на тялото, на единното поле, в мъдрия еволюционен Поток.
The Transforming Power of Your Attention – Penney Peirce