Става дума за това да оживееш, да се събудиш

Става дума за това да оживееш. Става дума за това да се събудиш за благодатта. Става дума за безусловно приятелство и безкрайно състрадание към себе си. Става дума за това да е безопасно, най-накрая безопасно за всички тези необичани, не-познати, невидими вълни на твоя собствен океан, които изпълзяват от дълбините, от мрака, от ъглите и дупките и пукнатините на опитностите и влизат в светлината, примигваща и изпълнена с чудеса.

Става дума да родиш себе си, така че на всички мисли най-накрая да им е позволено да текат, всички усещания, всички чувства, всички звуци, всички тези вълни, на които сме свикнали да поставяме етикет „тъмно“, или „зло“, или „отрицателно“, или „опасно“, или „грешно“. Страх, гняв, скука, съмнения, объркване, чувство на неудовлетвореност, безпомощност – най-после им е позволено да се отпуснат, да дишат, да бъдат напълно себе си в пространството, което сте. Те не са отделени същности или врагове, те са ваши интимни проявление и така те не могат да ви наранят, дори ако от тях боли – това е, което забравяме понякога, в бързината да „оправим“ или поне да „нормализираме“ себе си.

Да, всички тези разклащащи, пулсиращи енергии на това, което наричаме „живот“, са добре дошли в неограниченото пространство, което сте, огромната Всекидневна, в която цялото творение пее и танцува, и рисува себе си в постоянно променящата се картина на този необикновен момент …

Jeff Foster

Сподели с Приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *