Родих се от безкрайна една тъмнина. Видях светлината, изплаших се. Изплаках. С времето се научих да живея на светло. Видях тъмнината, изплаших се.
И един ден, изпратих в безкрайната тъмнина любимите си… Поплаках. Научих се да живея. Научих, че раждането, е момента на започване на свършека на живота; А, времето по средата, са просто моменти, откраднати от смъртта.Научих времето. Състезавах се с него… С времето разбрах, че не мога да се състезавам с времето, Че трябва да съм в мир с времето… Човека научих. После, че сред хората има лоши и добри. И после, че във всеки човек има зло и добро. Научих се да обичам. После да се доверявам. И после, че доверието е по-трайно от любовта. Че любовта се крепи на здравите основи на доверието, научих. Човешкото тяло научих. И че в това тяло има един дух…. И после, че всъщност духът е отгоре, над тялото. Научих вселената. После научих пътищата за осветяване на вселената. Накрая научих, че за осветяване на вселената, първо трябва да осветя около себе си. Научих хляба. Че трябва да се произвежда много хляб, за да има мир. И после научих че справедливото разпределяне на хляба Е по-важно от многото му произвеждане. Четенето научих. И после се научих да пиша. И след време, писаното ме научи за мене самия… Научих се да си тръгвам. И после, неиздържайки, да се връщам… А по нататък, да вървя въпреки всичко… Научих се да се изправям сам срещу света… После стигнах до извода, че трябва да се върви с мнозинството. А после разбрах, че истинското ходене, е срещу мнозинството. Научих се да мисля. Научих се да мисля с калъпи(догми)… После разбрах, че правилното мислене, е разчупвайки калъпите… Значението на честта научих. И после, че е безчестие, да очакваш чест от несретника… Че, истинската чест е, грехът, бидейки под ръката ти, На греха ръка да не посягаш..! Истината научих един ден… И че, истината е горчива… А после, че дозираната горчивина, както храната овкусява, така и живота… Научих, че всяко живо същество, смъртта ще вкуси… Но, че, само някои живота ще вкусят… Приятелите си, нито със сърцето, нито с ума си, ги обичам… Защото… Възможно е сърцето да спре… Умът да забрави… Приятелите си, с духа си ги обичам… Той, нито би спрял, нито би забравил…