С любов, вашата котка!

Скъпи, мамо и тате! Днес аз си отидох, аз умрях…
Вие се уморихте от мене и ме оставихте в приют…
Но той беше препълнен и за мене нямаше място. Сега съм в черна найлонова торба на бунището. Някакъв друг котак получи моята почти неизползвана кутия и купичката, която оставих непокътната… Аз бях уплашен, беше ми много страшно, но ветеринарът така приятно и нежно ме галеше, докато ме изпрати до Моста на Дъгата…
Аз все още щях да съм си вкъщи, ако не ви бях съсипал канапето. То беше от кожа и аз не знаех, че не трябва да го докосвам. Аз просто играех и бягах по него…
Аз все още щях да съм си вкъщи, ако не те бях одраскал по ръката, мамо. Аз само си играех, а ти забрави да ми купиш играчки…
Аз все още щях да съм си вкъщи, ако не бях донесъл бълхи у дома, но аз не можех да се отърва от тях, след като ти, тате, ме остави в двора няколко дена…
Аз все още щях да съм си вкъщи, ако не мяуках. А аз само исках да ти кажа: „На мене ми е страшно тук, аз съм сам, аз съм тук, аз съм тук, аз само искам да съм ваш …“. Аз бях съвсем сам… Сам…
Аз все още щях да съм си вкъщи, ако ви бях направил щастливи, но ти, тате, не ме учеше и не ме възпитаваше… Ти само ме наказваше, а котките не го разбират това…
Аз все още щях да си бъда вкъщи, ако вие бяхте намерили време и да се погрижите да ме научите да не се качвам на масата и по компютъра… Вие спряхте да ме забелязвате още след първата седмица.
А аз прекарвах цялото си време, чакайки да ме заобичате…
И днес аз умрях! Простете!
С любов, вашата котка!


Автор: Theresa Speck, Превод: М.К.И.

Сподели с Приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *