Казвам се Ничия. Аз съм скитница и пътят е моят дом…

Казвам се Ничия. Аз съм скитница и пътят е моят дом. Пътувам във времето. Преследвам дните, събирам неизпълнени обещания и непотърсена свобода. Не се плаши. Не искам нищо от теб. Позволи ми да постоя тук за малко и после ще си отида. Няма да те нараня. Искам само да си отдъхна. Вървях дълго и съм изморена. Така дълго, че вече не съм сигурна за посоките. Ходих в миналото и в бъдещето толкова пъти, назад и напред. Не искам да ти преча. Дори няма нужда да ми говориш. Сама ще чуя мислите ти. После, ако ми разрешиш, ще ги разкажа на пустите улици, за да те познаят, когато минаваш по тях. Те са моето семейство. Не се бой. Пустите улици умеят да пазят тайни. Само те знаят каква съм била преди.

Някога, преди много време, животът ми подари ключ за всяка клетка и първо освободих собствените си страхове. Отпратих ги надалече, но те отнесоха със себе си и част от мен. Затова не се помня добре. Но знам каква съм сега. Мога да виждам хората през маските и черупките им, да ги разсъбличам дума по дума, жест по жест.

Научих се, когато сама разголих себе си и застанах пред погледите на всички, така, както стоя тук пред теб. Погледай ме, ако искаш. Но не ме пожелавай. Вятърът е моят любовник. Само той е усещал копнежа на тялото ми. И не се влюбвай в мен. Обичам само нощта и сърцето ми принадлежи на нея. От мен нищо няма да получиш. Аз съм тук само за да си почина. И да се нахраня със сънища и мечти, които на тръгване ще отключа.

Успокой се сега. Ти сам ме повика, когато реши да бъдеш свободен. Ела при мен. По-близо. Не се колебай, няма време. Дай ми всичко, което имаш. Обещавам, че няма да го взема. Съблечи се. Свали това, което ти пречи да бъдеш себе си. Мислите ми вече пълзят по теб. Не бягай, късно е, играта отдавна започна.

Казвам се Ничия… И съм на всички…

Автор: Неизвестен (за нас)

Сподели с Приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *