Ангел-Хранител – каквото повикало, такова се обадило

Петък. Пореден дълъг… работен ден… Часът е около … 18.00. Един човек, навел глава, върви бавно по тротоара. Не вижда нищо, нито чува… Само мисли:

„Скапан ден… проблеми! Безпаричие… Работа, работа … и пак работа… Проблеми… Почивката малко! Ей го днес -петък… На ти утре … понеделник… – мислел, мислел … не спирал… – Вкъщи всички сърдити… И аз ще съм сърдит! Омразен живот… Не струва…” – и т.н., и т.н.

А над него… един Ангел-Хранител си записвал внимателно: „Скапан ден… проблеми! Безпаричие… Работа, работа … и пак работа… Проблеми… Почивка-малко! Днес -петък… утре иска … понеделник… – и продължавал… – Вкъщи всички сърдити… И той да е сърдит! Омразен живот….” – и т.н., и т.н., а накрая тъжно си казал:

 – Винаги едно и също… Едно и също си пожелава… Не му ли омръзна?! Ама… щом иска…

Сподели с Приятели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *