Живял някога много жесток крал, който отглеждал десет полудиви кучета, на които хвърлял всеки провинил се човек в кралството му. Един ден, най-верният му слуга, който 30 години му служил вярно, нещо не се понравил на краля и той му казал:
-Утре те хвърлям на кучетата.
Слугата го помолил да отложи решението си и да му позволи десет дни да живее при кучетата и да се грижи за тях.
Краля го изгледал навъсено:
-Добре, но това няма да отмени заповедта ми.
Слугата се преместил при кучетата като отпратил пазача да си почива, а той изцяло поел грижата за тях.
Така десет дни той, освен че ги хранил, започнал да ги къпе, да ги реши, да ги милва… посветил им времето си и не се отделял от тях.
Десетте дни минали и кралят наредил да вържат слугата, и да го хвърлят на кучетата.
Щом се озовал при тях, кучетата го наобиколили и започнали нежно да го близват, да махат с опашка и да му се радват. Колкото и да се опитвали кралят и пазачът на кучетата да ги насъскват срещу слугата, те продължавали да му се радват.
Ядосан от гледката краля се обърнал към слугата си:
-Какво направи на кучетата, та от зли станаха милостиви?
-Служих им вярно само десет дни и те го оцениха, на теб служих вярно 30 години, но ти не го оцени!
Това е един от многото примери за признателност, обич и вярност на кучето към човека.
„Ако дадеш веднъж филия хляб на куче и сто пъти не му дадеш, ще те запомни, че си го нахранил.
Ако помогнеш сто пъти на човек, а един път откажеш ще те забрави.“